Библиотека
автор: Георги Петрунов. Издател: Известия на ЦСИИ, т. 9/2024 г., с. 256-268.
Текстът разглежда начина, по който българската държава се отнася към проституцията в историческа перспектива. Акцентът е поставен върху икономическите измерения на проституцията и върху влиянието на политическите фактори при определянето на дадена дейност като икономическа или неикономическа.
Проституцията не е непознато явление в българските земи и преди Освобождението, но социално-икономическите трансформации след 1878 г. водят до нейното разрастване. В началото на XX век тя е призната за професия, като предприемачи проявяват готовност да инвестират в изграждането на публични домове, в които тази икономическа дейност да се осъществява. В редица големи градове местните власти разработват нормативни правила, които се уреждат условията за извършване на дейността и таксите, събирани от общините. Този регулаторен режим функционира в България до началото на 20-те години на XX век, когато под влияние на общественото неодобрение публичните домове са забранени. Въпреки това, през междувоенния период държавната политика спрямо проституцията остава негласно толерантна. В условията на социалистическата държава проституцията е възприемана като позорно наследство на буржоазно-капиталистическия начин на живот, а дейността на проституиращите се квалифицира като непродуктивна и социално безполезна, поради което се определя като форма на „социален паразитизъм и леност“.
Независимо от промените в политическата и икономическата система след 1989 г., тази политика се запазва до 2022 г., въпреки нейната неадекватност спрямо демократичните условия и практиките в други държави – членки на Европейския съюз. Анализът показва, че възприятието на държавата за проституцията се филтрира през понятията за труд и икономическа полза, като начинът, по който този труд се интерпретира, е силно повлиян от идеологически и политически фактори. Моралните дилеми, свързани с търговията с човешкото тяло, също оказват съществено влияние върху правния статус на проституцията в обществото.
В съвременната ситуация политиците често се колебаят да инициират дебати относно политики, засягащи явления, възприемани като неморални. В резултат темата за проституцията в България остава табу – широко призната, но рядко обсъждана публично. Това мълчание в най-голяма степен обслужва престъпната дейност.
McKee, Kathleen A., A PRIMER ON HUMAN TRAFFICKING (April 30, 2024).
Трудът разглежда трафика на хора в неговата многопластовост — през призмата на самия процес на трафикиране, профила и ролята на трафикантите, положението на жертвите, разпознаваемите индикатори за експлоатация, както и факторите, които задържат пострадалите в състояние на зависимост и контрол. Текстът е замислен като въвеждащо изследване, което предоставя на читатели без предварителна подготовка систематично и достъпно разбиране на проблема, като същевременно очертава конкретните възможности за личен и обществен принос в усилията за противодействие на трафика на хора.
Mammadov, Yusif, Child Trafficking and Exploitation: International Standards of Combating (September 09, 2025).
Трафикът на деца и тяхната експлоатация представляват критични глобални предизвикателства, които сериозно застрашават правата, сигурността и развитието на децата. Настоящото изследване разглежда международните правни рамки, институционалните механизми и практически мерки, предназначени за превенция и борба с детския трафик. Анализират се ключови универсални и регионални инструменти, включително Конвенцията за правата на детето, Протоколът от Палермо и Конвенцията от Лансароте, като се оценява тяхната ефективност при справянето със сексуална експлоатация, принудителен труд, незаконна осиновителна дейност, трафик на органи и вербуване за участие в въоръжени конфликти.
Изследването акцентира върху съвременните предизвикателства, като цифровата експлоатация, онлайн вербуването и социално-икономическата уязвимост на децата. Освен това се оценяват ролите на международните организации, съдебните механизми и трансграничното сътрудничество при прилагането на защитните мерки. Заключението на изследването е, че непрекъснатото адаптиране на правните, социалните и технологичните стратегии е от съществено значение за ефективната защита, рехабилитация и овластяване на детските жертви в световен мащаб, като се предоставят приложими препоръки за политики, международни агенции и правоохранителни органи.
Denise Brennan, Kathleen Kim, and Julia Jackson, ‘Climate-induced Exploitation: Workers’ rights and protections on a heated planet’, Anti-Traffiking Review, issue 25, 2025, pp. 31-51, https://doi.org/10.14197/atr.201225253.
Настоящата статия очертава нови подходи към защитата на работниците на една прегрята планета. С нарастващата опасност на работните места съществуващите правни режими, които уреждат трудовите стандарти и осигуряват закрила срещу принудителен труд, все още не отчитат засилените рискове, произтичащи от климатичните промени. Авторите призовават към преосмисляне на социално-правните измерения на принудителния труд в условията на все по-влошаваща се климатично променена трудова среда.
Изследването се съсредоточава върху три недостатъчно анализирани групи, заети в сектори в Съединените щати, които са непропорционално засегнати от климатичната катастрофа: недокументирани мигранти, притежатели на визи H-2A и H-2B, както и лишени от свобода и наскоро освободени лица. Тези работници полагат труд при изтощителни горещини, в среда с крайно замърсен въздух и под въздействието на токсични пестициди, често без защитно оборудване, без достъп до вода или почивки на сянка. Те участват и в дейности, свързани с бедствия — подготвят се за пожари и наводнения и извършват разчистване след тях.
Авторите поставят въпроса дали най-тежките проявления на тези все по-непоносими условия на труд могат да се квалифицират като принудителен труд и завършват с очертаване на защитите и правните средства за защита, които самите работници отдавна настояват да бъдат въведени.
Reetika Revathy Subramanian, ‘Climate Brides: (Un)Tying the knots between climate change and child marriage’, Anti-Trafficking Review, issue 25, 2025, pp. 52-70, https://doi.org/10.14197/atr.201225254.
Макар както климатичните промени, така и детските бракове да са обект на продължително политическо и научно внимание, тяхното пресичане остава съществено недостатъчно изследвано. Настоящата статия разглежда как климатичният натиск -- породен както от внезапни бедствия, така и от бавно протичащи процеси като засушаване и засоляване, и задълбочаван от разселване и отслабено управление -- преобразява брачните практики в Южна Азия, където климатичната уязвимост и половата несигурност се наслагват с особена острота.
Опирайки се на етнографски изследвания в засегнатите от суша райони на Западна Индия и на казуси от индийско-бангладешката граница, Южна Индия и Афганистан, документирани в рамките на проекта Climate Brides, статията проследява как детският брак функционира като своеобразна инфраструктура на адаптация -- механизъм за преразпределение на труд, дълг и грижа в условия на криза. В разгледаните случаи -- от т.нар. „Gate-Cane“ сватби в Махаращра, през бракове, обвързани с трафик в Сундарбаните, до следцунамийни бракове в Тамил Наду и обмените „Тояна“ в лагерите за вътрешно разселени лица в Афганистан — ранните и принудителни бракове се разкриват не като културни анахронизми, а като адаптивни, макар и екстрактивни, отговори на разпада на поминъка и оттеглянето на държавната подкрепа.
Използвайки аналитичните рамки на феминистката политическа екология и теорията на социалното възпроизводство, авторите настояват за интердисциплинарни и ориентирани към справедливост подходи, които разпознават детския брак като част от половоспецифичните инфраструктури на климатична адаптация.
Makridis, Christos, Countering Human Trafficking Risks of Generative AI with Trustworthy AI and Education (May 19, 2025).
Генеративният изкуствен интелект (GenAI) притежава трансформиращ потенциал в различни обществени и икономически сектори, но неговото ускорено внедряване поражда и съществени рискове — сред които възможността да улесни трафика на хора чрез усъвършенствани стратегии за набиране и експлоатация. Настоящата статия разглежда двойствената роля на GenAI — както като инструмент, който може да подпомогне престъпни практики чрез автоматизирано измамно привличане на жертви и създаване на експлоатативно съдържание, така и като средство за противодействие на трафика, когато се разработва и прилага етично.
Авторите застъпват необходимостта от всеобхватна рамка, основана на принципите на Доверен изкуствен интелект (Trustworthy AI – TAI), подкрепена от международни насоки, които поставят в центъра прозрачността, справедливостта и отчетността. Предлага се многопластов подход, съчетаващ образование, регулация, технологични иновации и междусекторни партньорства, чрез който изкуственият интелект да бъде използван отговорно за разкриване и разстройване на мрежи за трафик и за подкрепа на жертвите.
Чрез интегриране на етични стандарти в разработването на AI системи, повишаване на дигиталната грамотност и насърчаване на сътрудничество между законодатели, технологични експерти и неправителствени организации може да се изгради устойчива обществена защита срещу трафика на хора, съчетаваща иновация с гарантиране на човешките права и дигиталната сигурност.
Център за изследване на демокрацията, Policy Brief No. 78, 2018
Основни изводи:
Трафикът на хора продължава да е силно печеливш престъпен пазар за организираната престъпност в България.
За разлика от независимите трафиканти, организираните престъпни групи често правят значителни начални инвестиции и оперативни разходи
Информационните и комуникационни технологии водят до промени, както в методите, така и в структурата на разходите, свързани с операциите по трафика на хора.
Ключовият принцип да се следват парите все още не е напълно институционализиран в България и разследванията за пране на пари рядко се провеждат паралелно с разследването за трафик на хора.
Набирането, обучението и използването на допълнителни полицейски служители, способни да провеждат сложни финансови разследвания, трябва да стане приоритет.
Налице е неотложна необходимост от подобряване на механизмите за координация при наказателното разследване на организираната престъпност и свързаните с нея финансови операции в рамките на прокуратурата, както и механизмите за координация с другите компетентни институции.
В дългосрочен план следва да се обсъди възможността за съсредоточаването на правомощията за наказателна и т.нар. „гражданска” конфискация в компетенциите на прокуратурата, с цел да се избегне дублирането на ресурси и да се гарантира възможността за паралелни разследвания за пране на пари при производства, свързани с организирана престъпност.
Dahlstrom, Julie, Digital Servitude (May 21, 2025).
Настоящата статия разглежда феномена на дигиталното робство — практики на принудителен труд, улеснявани от информационните и комуникационни технологии (ИКТ). С напредъка на технологиите и разпространението на интернет учените и защитниците на правата на човека са отбелязали нарастването на трафика на хора, улесняван чрез технологии. Въпреки това непропорционално внимание остава съсредоточено върху онлайн сексуалния трафик, включително сайтове за търговски секс услуги и онлайн вербуване, въпреки наличието на значителни изследвания за труда, технологиите и цифровото наблюдение. Настоящата статия се стреми да запълни тази празнина, като хвърля светлина върху това как технологията се преплита с твърдения за принудителен труд и несвободно служение в Съединените щати. Чрез анализ на федерални искови документи в граждански и наказателни дела за трудов трафик, статията предоставя нови прозрения за това как технологиите могат да улесняват принудителния труд и как законодателството за трафика на хора може да се развие, за да отрази съвременните реалности на несвободното служение.
По-конкретно, статията твърди, че федералните закони за трудовия трафик, с умерени интервенции, могат да играят важна роля в справянето с трафика на труд, улесняван от технологии в Съединените щати. От приемането на Тринадесетата поправка федералните съдилища в САЩ интерпретират трудовия трафик като включващ по-широк спектър от принудителни действия. Конгресът също така е включил ключови характеристики във федералните средства за защита, като екстериториална юрисдикция и трета страна като отговорно лице, което позволява потенциално широк обхват. Освен това, твърденията за трафик, за разлика от други средства за защита при трудови и договорни спорове, не изискват наличието на работодателско-работнически отношения и по този начин могат да се прилагат за широк спектър от работници, включително независими изпълнители и временни работници. Поради тези причини статията аргументира, че федералните закони за трафика на хора могат да осигурят значимо правно средство и мощен изразителен инструмент за борба с принудителния труд, улесняван от технологии.
Sowell Van Dyk, Sarah and Bouche, Vanessa and Rodoplu, Deniz Cansin, From trauma to trafficking: Behavioral pathways linking adverse childhood experiences to sex trafficking risk. 2025
Контекст: Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация остава едно от най-тежките последствия на хроничните неблагоприятни преживявания в детството, като механизмите, свързващи ранното насилие с уязвимостта към трафик, все още са слабо изяснени. Младите хора, изложени на риск, често биват етикетирани като „делинквентни“ заради външно проявени проблемни поведения, въпреки че тези реакции могат да отразяват травматични преживявания.
Цел: Настоящото изследване разглежда поведенческите пътища, чрез които травмата увеличава риска от търговска сексуална експлоатация сред младите хора.
Участници и обстановка: Анализирани бяха 145 937 валидирани скрининги за трафик, проведени в Тексас чрез платформата Lighthouse на Allies Against Slavery, които включват информация за външно проявено поведение на младите хора, неблагоприятни преживявания в детството, риск от трафик на хора и социодемографски данни.
Методи: Анализът използва моделиране на медиация, при което външно проявените поведения (например бягство от дома, пропуски в училище, употреба на вещества) функционират като посредници между насилието/неглижирането и риска от трафик. Анализите бяха проведени отделно за проби от агенции за закрила на детето и от органите на ювеналната юстиция, като се контролираха демографските променливи.
Резултати: Насилието в детството значително увеличава риска от трафик (Ювенална юстиция β=1,226, p<0,01; Социални служби за закрила на детето β=0,638, p<0,01). Тази връзка е частично медиатирана от поведенчески реакции, предизвикани от травмата, като 45% от връзката между неблагоприятните преживявания и трафика при младежите в ювеналната юстиция и 76% при децата, наблюдавани от социалните служби, се обуславят от външно проявени поведения.
Заключение: Резултатите предоставят емпирични доказателства, че поведенията, често възприемани като делинквентни, всъщност представляват маладптивни реакции на травма, които увеличават риска от експлоатация. Политическите импликации включват универсално скриниране, основано на принципите на травма-информирания подход, интеграция на данни между различни системи и декриминализиране на травматично обусловени поведения. Системите следва да възприемат поведенческите индикатори като възможности за ранна интервенция, а не за наказание. Неравенствата, свързани с раса и пол, налагат стратегии, ориентирани към равенството, които адресират структурните детерминанти на уязвимостта.
Haynes, Jason, Human trafficking, intersectionality and the relationship between Articles 4 and 14 of the ECHR (August 15, 2025).
Този коментар разглежда знаковото дело на Европейския съд по правата на човека FM и други срещу Русия (2024), което оценява връзката между членове 4 и 14 от Европейската конвенция за правата на човека в контекста на трафика на хора и свързаните с него форми на експлоатация. Делото засяга пет жени от Централна Азия, подложени на тежка трудова експлоатация в Русия, където властите многократно не са разследвали техните твърдения и не са им предоставили защита. Съдът установи, че Русия е нарушила своите позитивни задължения, като е толерирала трафика на хора и трудовата експлоатация.
Докато приветства тази съдебна практика, коментарът изразява известна разочарованост от непълното внимание на съда към интерсекционалната дискриминация, като се посочва, че решението се фокусира основно върху пола и мигрантския статус, пренебрегвайки други фактори като етническа принадлежност и социално положение. Освен това се подчертава пропуснатата от съда възможност да формулира изцяло ролята на човешкото достойнство в съдебното разглеждане на дела за противодействие на трафика на хора, въпреки че неговото значение се признава мимоходом.
Jain, Prakshi and Shukla, Saumya, The Legal Anatomy of Human Trafficking (April 14, 2025).
Настоящата глава предлага цялостен анализ на концептуалните и правните рамки, свързани с трафика на хора. В началото се разглежда международната дефиниция, съдържаща се в Палермския протокол, като се прави ясно разграничение между трафик на хора, незаконно превеждане на мигранти (смъглинг) и миграция. Акцентът е поставен върху елементите на принуда, експлоатация и отсъствие на валидно съгласие като разграничителни критерии.
Глава̀та проследява и различни национални дефиниции, включително понятието „незаконна дискриминация“, както и релевантната съдебна практика. В сравнителен план се изясняват различията между трафик, смъглинг и доброволна миграция чрез анализ на три ключови категории: съгласие, цел на действието и степен на автономия на засегнатото лице.
Особено внимание е отделено на правния и политическия отговор на Индия към разглеждания проблем. Извършен е критичен преглед на разпоредбите на Закона за предотвратяване на неморалния трафик, член 370 от Индийския наказателен кодекс (съответно член 143 от Bharatiya Nyaya Sanhita), Закона за междудържавните мигрантски работници и Закона за гражданството, както и на някои водещи съдебни решения. Анализът откроява както нормативните достижения, така и съществуващите дефицити в прилагането и защитата.
В заключение се подчертава необходимостта правната уредба на това престъпление да бъде ясно формулирана, прилагането ѝ — последователно и ефективно, а механизмите за рехабилитация — достъпни за всички жертви без каквато и да е форма на дискриминация.
Авторски колектив. Център за изследване на демокрацията. март 2019 г.
Анализи на правни, икономически и социални аспекти на трафика в контекста на трудова експлоатация в България, Румъния, Германия, Гърция и Италия
автор: Георги Петрунов. Издател: Научни трудове на УНСС, том 1/2018 г. София:УНСС, с. 96-108.
Престъплението "трафик на хора" е глобален проблем, генериращ огромни средства. Изхождайки от идеята, че възможностите за бързи и големи печалби са основен мотив за осъществяване на престъпления, статията се фокусира върху отнемането на активи от трафик на хора като ключов инструмент за противодействие на тази престъпна дейност. Въз основа на анализ на документи и статистическа информация, е направен изводът, че българските специализирани институции все още използват твърде ограничено този инструмент, което ги лишава от ключови за ефективното противодействие на престъпността възможности.
Издател: РискМонитор и НСлС, София, 2009 г.
В сборника:
Георги Петрунов. Изпиране на пари от трафик на хора с цел сексуална експлоатация
Светослав Танев. Роля, място и значение на ГДГП–МВР за противодействие на трафика на хора
Добромир Дочев. Ролята на ДПОТП–МВР в противодействие на трафика на хора и изпирането на пари от тази престъпна дейност
Иван Иванов. Трафикът на хора – източник на “мръсни” пари
Румен Георгиев Актуалното състояние на НСлС и международния трафик на хора
Евгени Диков. Организираната престъпност и прането на пари, придобити от престъплението “трафик на хора
Георги Илиев. Опитът на КУИППД по установяване и отнемане на облаги от трафик на хора
Антоанета Василева. Новите предизвикателства в борбата с трафика на деца
Илиана Дерилова. Трафик на хора – хуманитарни предизвикателства в контекста на управление на миграцията
Автор: Георги Петрунов.
част от колективен труд ,,Проституция и сексуална експлоатация". Издател: РискМонитор, София, 2010 г.
Само по себе си проституирането не е организирана престъпна дейност, но привлича вниманието на престъпните организации, които се опитват да го поставят под контрол, да експлоатират тези, които го практикуват, и да извличат значителни печалби от тази дейност.
През последните две десетилетия проституцията е един от основните пазари на организираната престъпност в България. От началото на 90-те години проституиращите попадат под контрола на експлоататори, които взимат значителна част от заработените средства. Оттогава организираната престъпност контролира пазара на секс услуги в България.
Обемът на пазара през годините се е променял значително. Докато през 90-те години на ХХ век проституцията е била един от най-развитите и доходни пазари за организираната престъпност в страната, през ХХI се свива значително, като се забелязват два особено резки спада в него. Единият е свързан с масовия износ на проституция или трафик на хора с цел сексуална експлоатация към много по-доходните пазари в Централна и Западна Европа от началото на новото хилядолетие. Другият основен спад в пазара на проституция в България е в следствие на финансовата криза. Въпреки това, организираната престъпност продължава да проявява интерес към секс пазара и да се стреми към монопол в повечето му сегменти.
Темата на анализа е организираната проституция в България и нейните клиенти, като акцентът е конкретно върху София. Целта е да се представи разпределението на пазара и картина на организираната проституция.
автор: Ива Пушкарова.
част от колективен труд ,,Проституция и сексуална експлоатация".
Издател: РискМонитор, София, 2010 г.
Исторически проституцията се разпознава като отрицателно явление, което общността посреща с политики на мълчаливо пренебрежение до яростна религиозно-нравствена враждебност, но тя оцелява въпреки атаките на цивилизацията. В западните юрисдикции въпросът за подходящия нормативен подход за ограничаването й е поставен през XIX век със законите за здравеопазване и обществен ред на Франция и Великобритания, но едва в края на ХХ век изглежда Швеция успява да му отговори.
Настоящото изследване си поставя за цел да установи съдържанието и да оцени ефективността на законодателните режими за противодействие на проституцията, прилагани в седемнадесет европейски държави: Великобритания, Германия, Дания, Естония, Исландия, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Румъния, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чешката Република и Швеция. Елементи от правните режими на Австрия, Гърция, Испания, Ирландия и др. са ползвани при общия анализ.
Държавите са избрани според критерии за демократично и правово устройство, преобладаваща принадлежност към континенталното право, разнообразие на формите на проституция, разнообразие на законодателните и политически подходи към нея и богатство на историческия опит. Избраният изследователски подход включва сравнителноправен и исторически анализ, правносоциологическа оценка на действието на закона, преглед на политическия произход на законодателните възгледи и др.
Резултатите от изследването са предназначени да подпомогнат политиките на българските институции по законодателно и административно противодействие на проституцията.
Публикувана в Годишник на Академията на МВР, бр. 31/2020 г., ISSN 2738-7828, с.67-104 (Пушкарова, Ива. Срокът за възстановяване и размисъл, предоставен в международното и европейско право на пострадали от трафик на хора: Европейската практика).
Срокът за възстановяване и размисъл (СВР) в международното и европейското право цели да позволи на пострадалия от трафик на хора да преодолее вредите от престъплението и да реши дали да съдейства на разследването срещу дееца. Студията изследва наднационалния стандарт и националния отговор към него, като сравнява подходите на 27 държави - страни по Конвенцията за борба с трафика на хора, раз-положени на основните пътища на трафика във и към Европа и разкриващи голямо разнообразие на вида правни системи и подходи към пострадалите. Моделите са сравнени като системи от правни решения в криминологичен, виктимологичен, институ-ционален и нормативен контекст, с очертаване на крайните ефекти от прилагането им в помощ на законодателното осмисляне на СВР и практиката по дела с международен елемент.
Център за изследване на демокрацията, 2017 г.
Обширен аналитичен доклад за трафика, използването на Интернет, уязвими групи и правна рамка в България, който оценява механизмите за защита, подкрепа и интеграция на жертвите на трафик в страната. Централно място заема ролята на Интернет и новите технологии в процесите на набиране, реклама, транспортиране и експлоатация на жертви, което отразява съвременните тактики на престъпните мрежи.
Направен е преглед на националния профил на България по отношение на трафика на хора – включително правната рамка, ключовите институции и основните форми на експлоатация. Изследването използва дълбочинни интервюта с ключови експерти и анализ на онлайн съдържание (като обяви за работа), за да идентифицира тенденциите в онлайн набиране и рисковите фактори, свързани с трафика.
Докладът анализира правното положение на жертвите в България и степента на прилагане на международни стандарти в националното законодателство. Част от анализа посвещава внимание и на превенцията, институционалните отговорности и практическите предизвикателства пред институциите при подпомагането на пострадалите.
Резултатите подчертават, че макар съществуващата правна рамка и механизми за защита да предоставят базисна подкрепа, има значителни пропуски в прилагането и координацията между институциите, както и в способността им да адресират модерните форми на трафик, подпомагани от цифровите технологии. Докладът предлага стратегически препоръки за подобряване на защитата и ефективно включване на жертвите в процеса на възстановяване
Ruta Nimkar, Julia Schweers, ‘The Vulnerability Gap: How people affected by climate change perceive their circumstances and make (risky) migration decisions’, Anti-Trafficking Review, issue 25, 2025, pp. 71-89, https://doi.org/10.14197/atr.201225255.
Климатичните промени засягат непропорционално най-уязвимите общности и домакинства, но начините, по които отделните лица и семейства реагират на екстремни метеорологични явления, все още не са напълно изяснени. Настоящото изследване използва рамката на адаптивните предпочитания, за да осветли процесите на вземане на решения сред хора и домакинства, изправени пред необходимостта да се справят с последиците от климатични екстремуми.
Опирайки се на 755 анкетни проучвания сред домакинства и 74 качествени теренни изследвания, авторите аргументират, че с ограничаването на възможностите за препитание вследствие на климатичните промени индивидите и семействата вземат съзнателни решения да предприемат рискова миграция. Климатичният натиск намалява текущите доходи, принуждава домакинствата да разпродават производствени активи и подкопава общностната инфраструктура, като по този начин стеснява хоризонтите на благосъстояние. В отговор на тези нарастващи ограничения хората приемат осъзнато рисковете на миграционния път, търсейки потенциални краткосрочни и дългосрочни ползи.
Определени групи, включително жените, са изложени на по-тежки проявления на адаптивни предпочитания поради вече съществуващи структурни и културни бариери, като по-ниска грамотност и липса на документи. Макар държавните инвестиции в подкрепа на климатичната адаптация да постигат частичен успех, те не достигат в пълна степен до най-уязвимите слоеве. Необходимо е институциите да развият по-дълбоко разбиране за изборите, пред които са изправени обеднените домакинства, и да изградят гъвкави механизми за ограничаване на риска, надграждащи върху дългосрочни инициативи, които вече се ползват с доверие в общностите.
В заключение се подчертава, че възприемането на рамката на адаптивните предпочитания от страна на политиците може да повиши ефективността на програмите, насочени към подкрепа на климатичната адаптация и намаляване на уязвимостта.