traffic.dignita.bg

чл. 159б, ал.1, във вр.

чл.159а, ал. 1 от НК

Трафикирането на пострадалата от родната ѝ страна на произход до страната на крайната дестинация, в която пострадалата да бъде експлоатирана за просия, се е изразило в набиране и транспортиране.

Набирането се изразява в мотивиране и убеждаване на лицето, включително и със заплаха и побой, да проси. Подсъдимият набрал свидетелката, като я уговарял да проси и проституира, изтъквайки ѝ, че така ще осигури средства за семейството си. Възползвайки се от породилите у нея чувства към него и обещанието му двамата да заживеят съпружески, както и от липсата на достатъчно парични средства, той въздействал върху психиката ѝ така, че тя дала съгласието си за извършване на просия, въпреки че принципно не желаела да проси.

През целия инкриминиран период подсъдимият продължавал да упражнява психически натиск върху нея, за да не се откаже да проси, като я убеждавал и да започне да проституира и така да продължи да му осигурява доходи.

Транспортирането е осъществено от друго лице с автомобил, който не е собственост на подсъдимия. Самото транспортиране е физическо превозване с каквото и да било превозно средство на пострадалата от страната на произхода до крайната дестинация, включително през границите на различни държави.

Налице е продължавано престъпление трафик на хора по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

чл.159а, ал. 1 от НК

чл. 159б, ал.1 НК

Понятието „набиране“, което е най-честата форма на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 и по чл. 159б, ал. 1 НК, се изяснява от граматическото и логическо тълкуване на чл. 159а – чл. 159г НК. Граматическото тълкуване на думата „набирам“ води до извода, че деянието в тази му форма представлява убеждаване на някого да се присъедини към начинание. Престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се изразява в активно поведение на дееца, изразено в психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица и насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или няколко от целите на престъплението.

За съставомерността по основния състав на чл. 159а, ал. 1 НК е достатъчно да се установи, че деецът е вербувал, уговорил, или склонил жертвата да го следва, за постигане на някоя от съставмерните цели.

„Транспортиране“ означава превозване или преместване на стоки и хора, пренасянето им от едно място на друго с  помощта  на  превозно  средство.  За  да  отговаря  за транспортиране по чл. 159а, ал. 1 НК, не е задължително деецът да извърши сам превозването на жертвата. Достатъчно е да обезпечи транспортирането чрез закупуването на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или чрез други подобни действия.

чл. 305 НПК

чл. 339, ал. 3 НПК

чл. 383, ал. 1 НПК

чл. 413, ал. 1 и ал. 2 НПК

чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 НК

чл. 159г НК

чл. 321, ал. 3, т. 1, т. 2 и ал. 6 НК

чл. 321, ал. 6 НК

Одобреното от съда споразумение се ползва с последиците на влязла в сила присъда, която съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК е задължителна за "всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани" по отношение на посочените в ал. 2 факти. Тази задължителн сила не се разпростира върху инкриминираното поведение на лицата, сочени за съучастници на осъдените лица, какъвто е подсъдимият. Фактът на постановената по отношение на свидетелките присъда, с която същите са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, не освобождава съда, пред който наказателното производство по отношение на лицата, които не са сключили споразумение, продължава да е висящо, да извърши самостоятелна преценка за това дали поведението им е съставомерно по вмененото им обвинение или по различно такова, ако възведените в обвинителния акт факти позволяват това.

Няма пречка, при положение, че доказателствата по делото не очертават наличие на някое от квалифициращите обстоятелства, посочени в текста на чл. 159г от НК, а такива са възведени в обвинителния акт, решаващият съд да оправдае подсъдимото лице за тях, признавайки го за виновно само по някое от деянията по чл. 159а – чл. 159в от НК.

чл. 159б, ал. 1 НК

чл. 159а ал. 1 НК

чл. 159в НК

Съпоставката на езиковото тълкуване на понятието с логиката на явлението трафик на хора, според изискванията на наднационалния законодател, води до извода, че съдържанието на понятието "набира" следва да се тълкува като привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице (лица), за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК. Привличането може да е станало както с противоправни средства, така и с напълно легални: неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции, които предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез реклами по Интернет или в медиите, използуване на посредници в питейни заведения и други неограничен кръг дейности.

Граматическото тълкуване на думата "набирам" води до извода, че деянието в тази му форма представлява и убеждаване на другиго да се присъедини към начинание. Това съдържание се изразява в активно поведение на дееца, чрез психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите на престъплението.

Формата на изпълнителното деяние "транспортиране" се осъществява не само когато фактически се превозва жертвата, но и когато се извършват действия, необходими за превозването ѝ. Водач на превозно средство, който превозва жертвата на територията на страната или извън нея, със съзнаване на престъпната цел по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 от НК, осъществява транспортиране като форма на изпълнителното деяние на трафик на хора. То може да не се осъществи лично от дееца, както е посочено в Тълкувателно решение № 2/2009 г., ОСНК на ВКС. достатъчно е той да обезпечи транспортирането чрез закупуване на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван режимът за граничен контрол.

Поведението на жертвата за въвличането ѝ в трафик на хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на дееца и при четирите форми на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК. Това е така и когато тя сама е поискала да се присъедини в дейността по набирането, укриването, приемането или нейното транспортиране. Доброволният характер на поведението ѝ може да има значение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимото лице, но не и за нейното възникване.

Съгласието на жертвата с действията на подсъдимия не прави деянието несъставомерно, дори ако е знаела действителната цел на пътуването ѝ до Австрия и е била съгласна с нея. Когато съгласие не е налице и то е постигнато чрез използването на различни методи, е налице квалифициран състав на престъплението "трафик на хора".

Чл. 159а НК

Чл. 26 НК

Чл. 422, ал. 1, т. 4 НПК

Чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК

Чл. 4 ЕКПЧ

Чл. 4 Конвенция за борба с трафика на хора

Чл. 3, б. „а“ от Протокола от Палермо

На жертвите на трафик следва да се гарантира възможност да претендират обезщетение за пропуснати ползи, тъй като мерките, насочени към разследване и наказване на трафика, не биха могли да поправят материалните вреди, вече настъпили за жертвите, нито да подпомогнат възстановяването им от преживяното. От друга страна, възможността да претендират обезщетение би допринесла за запазване на достойнството им и намаляване на риска отново да станат жертви на трафиканти, поради което тя трябва да се счита за съществена част от интегрирания отговор на държавата срещу трафика, а обезщетението следва да бъде първостепенно съображение от гледна точка на правата на човека.

Чл. 159а НК

Чл. 354а, ал. 5 НК

Чл. 339, ал. 1 НК

Чл. 290 ГПК

Чл. 247 ГПК

Чл. 4 ЗОПДИППД (отм.)

Чл. 11 ЗОПДИППД (отм.)

(отнемане на незаконно придобито от трафик на хора имущество)

Разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Когато връзката между придобиването на имуществото и престъпната дейност не може да бъде безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи. Предположението е вероятност, при която от дадена причина следва определен резултат. То е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за връзка между причината – престъпното деяние, и следствието – придобиването на имущество.

Моментът, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаемата връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване – сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр.

Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона. Това значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника.

Доводът, че се отнема и имущество, придобито преди установената престъпна дейност, сам по себе си не значи, че е възможно отнемане на всяко имущество без значение от наличието на пряка или косвена, поне обосновано предположена връзка на придобиването с престъплението, щом е в рамките на общия законов срок. С разпоредбата на чл. 11 ЗОПДИППД се определя срокът, в който държавата може да упражни правата си по закон, а не че всичкото имущество, придобито в този период от извършителя на престъпното деяние, е от установената му престъпна дейност, след като не е установен законен източник.

Направената първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност. В производство по отнемане на незаконно придобито имущество принципът е същият.

Въззивният съд е трябвало да се произнесе във валутата по спорното право, която, макар и различна от посочената в исковата молба, не съставлява изменение на иска, нито произнасяне по нещо различно от поисканото.

Чл. 177, ал. 3 НПК

Чл. 348 НПК

Чл. 159а НК

Чл. 321, ал. 6 НК

Чл. 13 ЗСРС

За набирането по смисъла на чл. 159а от НК е достатъчно да се постигне съгласие между дееца и пострадалия относно параметрите на бъдещата експлоатация и е ирелевантно каква е продължителността на последващите им действия по реализиране на тази експлоатация.

Чл. 348 НПК

Чл. 159а НК

Чл. 159в НК

Чл. 213а НК

Безпристрастността на съда като гаранция за справедливо правосъдие по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЕКЗПЧ означава липса на предубеждение или пристрастие. За да бъде изпълнено това изискване, членовете на съдебния състав трябва да са субективно свободни от лична предубеденост и пристрастност – субективен критерий. Безусловно необходимо е те да са безпристрастни и от обективна гледна точка, като предоставят достатъчно гаранции, изключващи всяко основателно съмнение в това отношение – обективен критерий.

При обсъждане на субективния критерий се поставя въпросът дали въз основа на фактите се установява и доказва, че членовете на съдебния състав са действали с лично пристрастие. При този критерий личната безпристрастност се презумира до доказване на противното.

Тълкуването на обективния критерий предпоставя установяване на съществуващи факти от действителността, стоящи извън личното поведение на членовете на съдебния състав, които могат да породят съмнения в тяхната безпристрастност и непредубеденост. При обективния критерий от съществено значение е дали съмнението относно безпристрастността може да бъде „доказано обективно“.

Когато се оспорва доказателствената дейност на контролирания съд, основания за отмяна на атакувания съдебен акт са само тези процесуални нарушения, които сериозно се отразяват на правилността на формиране на заключенията по фактите и които най-общо се изразяват в избирателно събиране на доказателствата, в липсата на източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване – приетите факти са основани на предположения, в едностранчива, тенденциозна или изопачена (превратна) оценка на доказателствата или в изграждането на изводите по фактите на базата на недопустими доказателствени средства.

Сходните факти не могат да служат като пряко или косвено доказателство. Обвинението за дадено престъпление (като време, място и начин на извършване) следва да се изгражда изключително и само върху конкретни факти, свързани с конкретното дело. Това произтича и от легалната дефиниция на доказателствата в наказателния процес - чл. 104 НПК.

Чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК

Чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК

Чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК

Съдебната практика е изяснила, че „набиране“ по смисъла на чл. 159 а, ал. 1 НК се осъществява чрез активни действия на дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата, мотивиране чрез убеждаване или въздействие върху волята ѝ. В случая такива активни действия от страна на оправдания подсъдим не са извършени. Напротив, свидетелката е дала идеята и е предприела активни действия по реализация на замислената от нея дейност по предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане, а подсъдимият е оказал съдействия. Тяхната уговорка е постигната, след като свидетелката е имала формирано решение да извършва такава дейност. Поради това не би могло да се приеме, че подсъдимият се е възползвал от нея.

Чл. 159а от НК

Чл. 159б от НК

Чл. 159г от НК

Според ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената му част, т. 1.6: "Отделно деяние по чл. 159а, 1596 и 159г от НК може да се осъществи както срещу едно лице, така и срещу група от хора. Ако посегателството е срещу две или повече различни лица - едновременно или последователно, дейността е при съвкупност. Когато срещу личността на едно и също лице или на лицата в една и съща група от хора, е доказано последователно извършване на две или повече деяния, принадлежащи към посочените състави на трафик на хора, ще има продължавано престъпление, ако са налице и останалите предпоставки по чл. 26, ал. 6, вр. с ал. 1 от НК." 

Чл. 159б ал. 2 НК

Чл. 159а ал. 2 т.2 предл.1 НК

Подсъдимият е извършил именно престъплението „трафик на хора“, защото експлоатацията на пострадалото лице за развратни действия има траен, системен характер. Той е използвал проституцията като занаят, извършван трайно за облаги за даден период от време, като мотивационното въздействие върху пострадалото лице е чрез една от възможните форми на набиране - склоняване им към проституция чрез използване на принуда.

Специалните цели по чл.159а, ал.1 и ал.3 от НК винаги включват организацията за бъдещата експлоатация на жертвата. Целта е основен разграничителен критерий от други сходни състави.

Изпълнителното деяние „набиране“ се осъществява чрез активни действия на дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за привеждането им в положение, създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация. Налице е „набиране“ и когато активната страна е жертвата от престъплението, а не деецът. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се изразява в активно поведение на дееца чрез психическо въздействие върху волята на едно или няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите на престъплението. Дали съгласието на жертвата е доброволно е неотносимо към основанията за възникване отговорността на дееца. Степента на тази отговорност обаче по основния или по квалифицираните състави, е в зависимост от средствата за постигане на съгласието.

Подсъдимият е съзнавал, че чрез използването на принуда извършва действия по мотивирането на пострадалата да даде съгласие да замине за ФРГ, където да предоставя сексуални услуги срещу заплащане, като е бил наясно, че единствената цел е да я използва за развратни действия. Осъзнавал е, че заплахите, които отправял към нея, улесняват крайното решение на пострадалата, а от там и постигането на целта му. Поради това съдът намира, че в случая е налице квалифициращото обстоятелство по чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 от НК – чрез използване на психическа принуда спрямо пострадалата чрез отправяне на закани за живота и здравето на децата ѝ.

Изпълнителното деяние „транспортиране“ се осъществява не само когато фактически се превозва жертвата, но и когато се извършват действия, необходими за превозването ѝ. Не е задължително деецът да извърши сам превозването. Достатъчно е да го обезпечи чрез закупуване на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или други подобни действия, без да е нужно да бъде нарушаван режимът за граничен контрол. В случая подсъдимият е организирал закупуването на билета ѝ, осигурил е придвижването ѝ до мястото, откъдето е отпътувала с предварително организиран от него превоз към Германия. С тези си действия е допринесъл тя да премине държавната граница на страната и да достигне крайната дестинация, кохгато извършеното от него престъпление е довършено.

Чл. 348 НПК

Чл. 159а НК

Чл. 159в НК

Чл. 159г НК

Чл. 6 ЕКПЧ (безпристрастност)

По делото са били приобщени веществени доказателстваот специални разузнавателни средства, използвани в друго наказателно производство, по което има постановен съдебен акт. Членове на съдебния състав са обсъдили доказателствата и доказателствените средства, налични по друго дело, и въз основа на тях са приели кои са установените обстоятелства по настоящото дело.

Без значение е дали останалите членове от състава на съда са се запознали изцяло с материалите по другото наказателно производство или не. Достатъчно е, че са използвали тези материали за постановяване на своя съдебен акт, като са приели предварително, че те са относими и имат значение за решаване на поставеното им за разглеждане наказателно производство по настоящото дело.

Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека безпристрастността по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията трябва да се преценява в зависимост от субективен и обективен фактор. При субективния се взема предвид личното убеждение и поведението на конкретен съдия – дали е демонстрирал лично предубеждение или пристрастие по определено дело. При обективния се установява дали съдът предоставя достатъчни гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение по отношение на безпристрастността му. Изискването е съдията не само да бъде безпристрастен, но и да бъде възприеман като такъв и да внушава безпристрастност. Безпристрастността на съдията трябва да бъде очевидна. Когато съществуват обективни факти, независимо дали влияят на безпристрастността на съдията, отводът е винаги основателен и необходим, за да не се допуска нарушение по чл. 6, т. 1 от Конвенцията.

Субективният критерий следва да се презумира, докато не се посочат доказателства, че съдията по конкретното дело е бил лично пристрастен.

Що се отнася до обективния критерий, следва да се определи дали независимо от личното поведение на съдията са налице факти, които да породят съмнение в безпристрастността му.

В тази връзка незаконен състав ще е налице, когато реално съществуват обстоятелства, даващи основание за извод за необективност и предубеденост. Преценката за тяхната основателност следва да се базира не на субективни усещания или съображения за целесъобразност, а на обективната наличност на конкретни данни, обуславящи възможни конфликти, които по естеството си могат да накърнят вътрешното убеждение на всеки член от съдебния състав.

Чл. 155, ал. 3 вр.ал. 2 НК

Чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр.ал. 1 НК

чл. 159б, ал. 1 НК

чл. 159а ал. 1 НК

чл. 159в НК

Действия по набиране са всички действия по привличане, събиране, вербуване, уговаряне или склоняване на лице /лица/, за да бъдат въвлечени за постигане на целите, предвидени по чл. 159а, ал. 1 и ал. З НК. Привличането на лицата може да е станало с противоправни или легални средства. В случая подсъдимият и извършил набиране чрез уговаряне на пострадалата да заминат в чужбина с цел полагане на труд и по принуда чрез заплахи, физическо и психическо насилие, за да бъде убедена жертвата да се присъедини към това начинание.

Съществен белег на отговорността по чл. 159а НК е, че съгласието на жертвата на трафик не изключва съставомерността на деянието. Наказателноправното понятие за жертва от това престъпление включва и лица, които не са претърпели насилие или друга неправомерна форма на въздействие.

Формата на изпълнителното деяние "транспортиране" се осъществява не само когато фактически се превозва жертвата, но и когато се извършват действия, необходими за превозването ѝ. В случая водач на превозно средство, с което е превозвана жертвата, при съзнаване на престъпната цел по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 от НК, осъществява тази форма на изпълнителното деяние. Изпълнителното деяние се осъществява за някоя от целите по основния състав чрез промяна в пространственото местоположение на пострадалия с помощта на превозно средство. За да отговаря за транспортиране по чл. 159а, ал. 1 НК, не е задължително деецът да извърши сам превозването на лицето. Достатъчно е да обезпечи транспортирането, както е направил подсъдимият, като е осигурил водач на моторното превозно средство, с което е преведена през границата на страната пострадалата.

чл. 20, ал. 2 НК

 чл. 155, ал. 2 и ал. 5, т. 3 НК

 чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК

 чл. 321, ал. 6 НК

За да е съставомерно от обективна страна деянието по чл. 155, ал. 2 НК, е достатъчно деецът повече от три пъти да предостави помещение на едно лице, което да осъществява в него развратни действия (полови сношения или блудствени действия) с различни лица, променяйки партньорите си. Когато деецът системно предоставя помещението на две или повече лица, всяко от които осъществява развратните действия с други лица, е налице квалифицираният състав по чл. 155, ал. 5, т. 3 НК.

Неоснователно касаторите поддържат, че квалифициращият признак – користна цел, не е доказан. Налице са изобилни доказателства, че двамата подсъдими не само са стремили към обогатяване с част от получаваните от свидетелките средства за извършените от тях сексуални услуги, но са и постигнали тази цел, а последното не е изискване за съставомерност на деянието по чл. 155, ал. 3 НК.

Неоснователни са и оплакванията на касаторите, че подсъдимият е осъден по чл. 159а НК за трафик на хора по предположения, клюки, слухове, както и претенцията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК – липса на мотиви, тъй като съдът не бил обсъдил възраженията на защитата за това, че няма как пострадалата да е набрана от подсъдимия с цел проституция, щом като по същото време тя самата е била част от организирана престъпна група, насочена към извършването на трафик, а самата тя активно е извършвала престъплението по чл. 159а НК. Съдът е изложил убедителни и съответстващи на правилата на формалната логика фактически изводи, че периодът, през който тя е извършвала сексуални услуги срещу заплащане в други апартаменти, предоставяни систематически за развратни действия от Б., с категоричност не съвпада с началото на инкриминирания с обвинителния акт период, през който тя е била набрана от подсъдимия за същата дейност, нито съвпада с периода на самостоятелната престъпна деятелност на пострадалата, включително и като участничка в оглавяваната от Б. организирана престъпна група, за което е осъдена по н.о.х.д. № 791/2014 г.

Тезата на защитата, че съдът е излязъл от пределите на обвинението по чл. 321, ал. 6 НК, приемайки за установени факти, срещу които подсъдимият не се бил защитавал, не може да бъде споделена. Съобразявайки, че престъплението по чл. 321, ал. 6 НК е формално продължено престъпление, АСНС е установил, че престъпното сговаряне на двамата подсъдими с цел придобиване на имотна облага посредством извършването на престъпления по чл. 155 НК е възникнало в по-ранен момент – през 2014 г. и преди 08.09.2014 г., но се е съобразил с рамките на фактическото обвинение, по което двамата подсъдими са се защитавали и напълно законосъобразно ги е осъдил за инкриминирания с обвинителния акт период – януари 2015 г. до 26.04.2016 г.

Допустимо е престъпното сговаряне да се доказва чрез вторичната престъпна дейност. Между предикатното престъпление по чл. 321, ал. 6 НК и вторичните престъпления по чл. 155 НК съществуваща функционална връзка. Такова доказване би било недопустимо само ако престъпната деятелност бе приключила с престъпното сговаряне помежду им и подсъдимите не бяха пристъпили към осъществяването на неговите цели.

чл. 159б, ал. 2 НК

чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК

Съгласно чл. 159б, ал. 2 от НК съставът на престъплението външен трафик на хора се квалифицира по-тежко, когато изпълнителното деяние по набиране, транспортиране и др. е извършено спрямо малолетен или непълнолетен или чрез някои от посочените в чл. 159а, ал. 2, т. т. 2-6 от НК особени начини. Използвана е законодателна техника, при която самостоятелният състав на външния трафик по чл. 159б, ал. 2 от НК ползва квалифициращи признаци, предвидени за друг, също самостоятелен състав на сходно по обект престъпление – вътрешен трафик на хора по чл. 159а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Същевременно основният състав на външния трафик (по чл. 159б, ал. 1 от НК) препраща към специалната цел на вътрешния трафик (чл. 159а, ал. 1 от НК). Няма съмнение, че двете престъпления са самостоятелни, като се съпоставят признаците от обективната страна по основните им състави, с тази особеност, че външният трафик е двуактно престъпление (в т. см. – мотиви по т. 2. 2. на Решение № 2 от 16.07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ОСНК).

Квалифицираният състав по чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. І от НК предвижда като особен начин отвличането на пострадалия (пострадалата група от хора) за осъществяване на изпълнителното деяние. С този законов похват и след измененията на чл. 142 от НК квалифицираният признак от състава на трафика вече поглъща престъплението отвличане. Не са налице основанията за съвкупност между двата престъпни състава. Обратното, налице е привидна съвкупност, която е недействителна, защото престъплението отвличане вече е включено като особен начин и квалифициращ признак на престъплението трафик на хора по чл. 159а, ал. 2, т. 3 от НК и по чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 3 от НК, чрез който особен начин се реализира изпълнителното деяние на трафика. Затова по конкретния казус е налице едно престъпление - външен трафик на малолетната пострадалата, извършено от подсъдимите като съизвършители, които са я набрали и транспортирали посредством отвличане и са я превели през границата на страната.

Престъпленията по чл. 159а от НК и по чл. 159б от НК са самостоятелни, като единият състав изключва приложението на другия за едно и също деяние, извършено при конкретни условия на време, място и обстановка, в зависимост от това дали се касае за трафик вътре в страната или за чужбина. Квалифицираните им признаци са еднакви, но формите на изпълнителните им деяния са различни и са предвидени за всяко от престъпленията в основния му състав - чл. 159а, ал. 1 и чл. 159б, ал. 1 от НК. Затова, квалифицираното престъпление външен трафик на хора по чл. 159б, ал. 2 от НК препраща към реализираните квалифицирани признаци към чл. 159а, ал. 2 от НК, докато за съставомерните форми на изпълнителното деяние препраща към чл. 159б, ал. 1, а не към чл. 159а, ал. 1 от НК.

Освен всичко изложено, престъплението външен трафик на хора е двуактно и усложнено по законодателна техника изпълнително деяние, поради което не може да черпи форми на изпълнително деяние от друго просто по изпълнително деяние престъпление, каквото е това по чл. 159а, ал. 1 от НК. Препратката на чл. 159б от НК към чл. 159а, ал. 1 от НК е допустима само за специалната цел на престъплението външен трафик като признак от субективната му страна. По всички престъпления външен трафик правната квалификация по чл. 159б, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 от НК е незаконосъобразна.

чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК

чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК

„Поведението на жертвата за въвличането ѝ в трафик на хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на дееца и при четирите форми на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК. Това е така и когато тя сама е поискала да се присъедини в дейността по набиране.... Доброволният характер на поведението ѝ може да има значение при индивидуализация на отговорността на подсъдимото лице, но не и за нейното възникване, защото, съгласието на жертвата за поставянето ѝ в положение, което ще създаде предпоставките за бъдещата ѝ експлоатация, няма юридическо значение за отговорността на дееца" /Тълкувателно решение № 2/2009 г. по тълк. дело № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС/.

За да бъде извършеното от подсъдимия обективно съставомерно, не е задължително той лично да е набирал жени за извършваната от тях дейност. Достатъчно за неговото участие в престъпната група е да знае, че съставлява част от нея и действията му са свързани с общата дейност на сдружението в изпълнение и на общата цел – получаване на облаги от експлоатацията на свидетелките. Запознаването на подсъдимия чрез охранител в помещение, където се предоставят сексуални услуги, със свидетеля Ф., който видимо е организирал оперативно цялостната дейност по набиране на персонал, разпределяне на функциите на всеки от участниците в групата, получаване на половината от заплащането, рекламиране на дейността, налагане на глоби, наемането на подсъдимия като охранител именно от свидетеля Ф. и ежедневно заплащане на фиксирана сума в размер на 30.00 лева за извършваната охрана, както и знание у подсъдимия за наличие и на други лица освен охранителя и Ф. за постигане на общия резултат, изцяло покрива както легалното определение за организирана престъпна група в чл. 93, т. 20 НК, но и изпълва квалифициращия признак на чл. 321, ал. 3 НК.

Чл. 20 НК

Чл. 142, ал. 1 НК

Чл. 142а, ал. 1 НК

Чл. 143, ал. 1 НК

Чл. 156 НК

Чл. 159а НК

Чл. 159б НК

Чл. 159г НК

Чл. 123, ал. 2, т. 2 НПК

Чл. 194, ал. 1, т. 3 НПК

1.1. Изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК "транспортиране" се осъществява не само когато фактически се превозва жертвата, но и когато се извършват действия, необходими за превозването ѝ. Водач на превозно средство, който превозва жертвата на територията на страната или извън нея със съзнаване на престъпната цел по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК осъществява транспортиране, като форма на изпълнителното деяние на престъпленията по Раздел IX "Трафик на хора" от Глава втора от Наказателния кодекс.

1.2. Изпълнителното деяние "набиране" по смисъла на чл. 159а, ал. 1, пр. първо НК се осъществява чрез активни действия на дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за привеждането им в положение, създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация. Налице е "набиране" и когато активна страна е жертвата от престъплението, а не деецът.

1.3. Изпълнителното деяние "набиране" може да се извърши и чрез склоняване към проституция. Съгласието на жертвата се постига с мотивиране чрез убеждаване или чрез въздействие върху волята ѝ с някое от средствата по чл. 159а, ал. 2 НК.

1.4. Свождането към конкретни блудствени действия или съвкупление по чл. 155, ал. 1, предложение второ НК може да бъде в реална съвкупност с деянията по чл. 159а –чл. 159г НК.

1.5. Съгласието или съдействието на жертвата не изключват отговорността на дееца при осъществяване на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението "трафик на хора".

1.6. Когато деянията по чл. 159а, чл. 159б и чл. 159г НК са извършени през непродължителни периоди от време спрямо различни лица или различни групи от хора, се осъществява реална съвкупност от престъпления и обвинението следва да се повдигне за всяко отделно деяние, насочено против отделното лице или отделната група от хора.

"Групи от хора" по смисъла на чл. 159а и чл. 159б НК е налице при общност от две или повече лица, жертви на престъплението.

2.1. Съучастие под формата на съизвършителство по чл. 159а, ал. 1 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 НК има, когато дейците при общност на умисъла и със съзнание за специалната цел, всеки един поотделно или заедно набират, транспортират, укриват или приемат лица или групи от хора.

2.2. Налице е съизвършителство и когато при същите условия една от формите на изпълнителното деяние по чл. 159б НК се осъществява в страната, а друга – в чужбина.

3.1. Съставът на престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. второ НК поглъща противозаконното лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 1 НК, а съставът по чл. 159а, ал. 2, т. 2. Пр. първо НК – принудата по чл. 143, ал. 1 НК.

Отвличането с цел противозаконно лишаване от свобода е самостоятелно престъпление и съставът по чл. 142, ал. 1 НК не се поглъща от състава по чл. 159а, ал. 2, т. 3, предложение първо НПК.

Квалифицираният състав по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, предложение първо НК се поглъща от основния и квалифицираните състави на трафик на хора, когато "набирането" по чл. 159а, ал. 1 НК се извършава посредством склоняването на жертвата към проституция.

3.2. Отвличането на друго лице с цел да бъде предоставено за развратни действия по чл. 156 НК и изпълнително деяние по чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. първо НК, когато лицето е отвлечено с цел да бъде използвано за развратни действия, са самостоятелни престъпления. Различието е в съдържанието на целите и поглъщането между посочените два състава е невъзможно.

3.3. Когато някоя от престъпните цели по чл. 159а НК, чл. 159б НК и чл. 159г НК е осъществена от дееца, той може да отговаря и за престъпление по чл. 159в НК /ДВ, бр. 27/10.04.2009 г./ при условията на реална съвкупност.

4.1. Престъпленията по чл. 159б НК винаги се довършват в чужбина. В тези случаи подсъдността на делата се определя по правилата на чл. 37 НПК и разследването по тях се извършва от следовател съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3 НПК.

4.2. Когато извършителите, български граждани, са повече от един и с различно местоживеене в страната, делата са подсъдни на съда, в района на който е завършено досъдебното производство.

5. Не е допуснато процесуално нарушение, когато в постановлението за привличане на обвиняем за престъпление по чл. 159а – чл. 159г НК, извършено спрямо лице, което е защитен свидетел по чл. 123, ал. 2, т. 2 НПК, както и в обвинителния акт, е посочен само идентификационният номер на пострадалото лице, независимо дали е навършило или не е навършило 18 години.

Из мотивите:

Съществен белег на отговорността по чл. 159а НК е, че съгласието на жертвата на трафик, независимо дали тя е дете или пълнолетно лице, не изключва съставомерността на деянието. Поради това не само деянието, но и жертвите на престъплението трафик на хора са по-широко дефинирани в наказателното право в сравнение с тези в Закона за борба с трафик на хора, тъй като наказателноправното съдържание на жертви от това престъпление включва и лица, които не са претърпели насилие или друга неправомерна форма на въздействие върху личността им.

1.1. За да отговаря за транспортиране по чл. 159а, ал. 1 НК, не е задължително деецът да извърши сам превозването на лицето или групата от хора. Достатъчно е да обезпечи транспортирането чрез закупуване на билет, предоставяне на превозно средство с водач, изпращане до аерогара, снабдяване с документи за пътуване или други подобни действия, при това без да е нужно да бъде нарушаван режимът за граничен контрол.

Когато е установено, че водачът на превозното средство, с което се извършва превоза, съзнава престъпната цел на транспортирането по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК, той отговаря като извършител или съизвършител.

1.2. Привличането на лицата може да е станало не само с противоправни средства, но и с такива, които са напълно легални, например: неофициални мрежи, приятелски и семейни кръгове, обяви за предлагане или приемане на работа, чрез агенции, които предлагат работа, обучение, сключване на брак или пътуване в чужбина, чрез реклами по Интернет или в медиите, използуване на посредници в питейни заведения и други неограничен кръг дейности.

Граматическото тълкуване на думата "набирам" води до извода, че деянието в тази му форма представлява и убеждаване на другиго да се присъедини към начинание. Това съдържание на престъпното набиране на жертвата на трафик на хора се изразява в активно поведение на дееца чрез психическо въздействие върху волята на едно или на няколко лица, насочено към тяхното мотивиране да участват за постигането на една или на няколко от целите на престъплението.

Например "укриването" се изразява в действие по поставянето на жертвата в неизвестност спрямо лицата, които имат право да знаят къде се намира, или просто на даване подслон на жертвата. Лицето-укривател е извършител, а не помагач при трафика на хора, защото участва в изпълнение на деянието, а не в предварителна дейност по улесняването му чрез създаване на условия или отстраняване на пречки за неговото извършване. При "приемането" деецът се съгласява да се възползва от жертвата за реализиране на посочените в закона цели, независимо дали я укрива или не. Той е съизвършител с този, който набира, а не негов помагач при започнало изпълнение на набирането на жертвата.

1.3. Следователно склоняването към проституция с користна цел и набирането чрез склоняване на лице към проституция с цел използване за разврат се покриват, но с единствената разлика в обхвата на целта, а не в нейното съдържание. При трафика на хора тя е с по-широк обхват, защото експлоатацията на развратните действия има траен, системен характер, тъй като проституцията се използва като занаят, извършван трайно за даден период от време за облаги. При користната цел по чл. 155, ал. 1, пр. първо от НК в съзнанието на дееца са очертани същите представи, но за мотиви¬рането на жертвата за инцидентни случаи на облагодетелстване чрез проституирането.

Затова има поглъщане на обективните и субективни признаци на състава по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, пр. първо от НК от състава на чл. 159а, ал. 1. пр. първо от НК. В този случай деянието ще се квалифицира по чл. 159а, ал. 1 НК по прин¬ципа на поглъщането, което изключва съвкупността от престъпления - lex consumens derogat legi consumptae.

В останалите случаи съставът по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, предложение първо НК ще се прилага като самостоятелно престъпление.

1.4. Когато деянията по чл. 155, ал. 1, предложение второ НК, по чл. 155, ал. 2 НК или по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, предложение второ или вр. с ал. 2 НК са извършени паралелно с трафика на хора или след реализиране на целта му за използване на развратните действия, те могат да са само в реална съвкупност с престъпленията по чл. 159а – чл. 159г НК или по чл. 159в НК.

1.6. Престъплението по основния състав е на просто извършване, тъй като няма предвиден престъпен резултат.

Отделно деяние по чл. 159а, 159б и 159г НК може да се осъществи както срещу едно лице, така и срещу група от хора. Ако посегателството е срещу две или повече различни лица - едновременно или последователно, дейността е при съвкупност. Когато срещу личността на едно и също лице или на лицата в една и съща група от хора е доказано последователно извършване на две или повече деяния, принадлежащи към посочените състави на трафик на хора, ще има продължавано престъпление, ако са налице и останалите предпоставки по чл. 26, ал. 6, вр. с ал. 1 НК.

2.1. Когато при общност на умисъла и съзнание за специфичната престъпна цел по чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК единият от съучастниците набира, друг транспортира, а третият укрива или приема жертвата, всички са съизвършители по чл. 20, ал. 2 НК. Те осъществяват изпълнението на едно деяние, независимо от отделното участие на всеки от тях в една или в друга от формите на неговото изпълнение, предвидени в обективната страна на състава.

2.2. Когато превеждането се осъществява без разрешението на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се проявяват и признаците на престъплението по чл. 280 НК. Тогава ще има идеална съвкупност на престъплението по чл. 280 с това по чл. 159б, респ. чл. 159г НК.

Затова не е необходимо всеки от участниците в изпълнението на престъплението да участва лично и непосредствено и в двата акта на състава със съответните форми в първия акт /набиране, транспортиране, укриване или приемане на лицето, лицата или на групата от хора/ и в изпълнението на втория акт –превеждането им през границата на страната. Всеки от съучастниците отговаря като съизвършител в двуактното престъпление, когато лично и непосредствено участва в извършването на единия от актовете на сложното изпълнително деяние, при общ умисъл и със специалната престъпна цел с останалите дейци, извършили другия акт, като част от усложненото деяние, в което участва всеки от тях.

3.1. Ако набирането за проституирането на жертвата е с користна цел, каквато по същност и характер е целта за използване за развратни действия по чл. 159а, ал. 1 НК, користната цел по чл. 155, ал. 3, вр. с ал. 1, предложение първо НК се поглъща от специалната цел за експлоатацията на развратните действия. Най-често тя се проявява за използване на проституирането на другиго или за използване за порнография.

3.2. Съставомерната цел по чл. 156 НК включва представи у дееца за развратни действия между пострадалия и трети лица. Тя е ограничена по обхват в съзнанието му с представата за предоставянето на жертвата за разврат – полови сношения, блудство, хомосексуализъм, без оглед на бъдещото ѝ използване като стока от лицето, на което е предоставена. За разлика от нея, целта по чл. 159а, ал. 2, т. 3, пр. първо НК означава намерение за използването на жертвата, независимо дали от дееца, или от третото лице, на което тя се предоставя, за третирането ѝ като стока при една повтаряща се дейност с различни, неподлежащи на индивидуализация субекти. Тя е тъй наречената "експлоатационна цел" за извличане на противозаконни облаги.

4.1. С преминаване на прехвърленото лице отвъд пределите на страната, престъплението е довършено, защото законът не изисква същото условие и за прехвърлящия, т.е. за дееца. Съвременните форми на организирана международна престъпност правят възможно осъществяването на трафик на хора без фактическото преминаване на извършителите на престъплението през границите на държавите.

Има се предвид такава активна дейност на дееца, която обективно допринася друго лице или лица да преминат държавната граница с оглед постигане на някоя от целите за експлоатация, посочени в чл. 159а, ал. 1 и ал. 3 НК.

Престъплението по чл. 159б НК винаги е довършено в чужбина, независимо дали деецът фактически е преминал границата заедно със жертвата или не.

В посочените случаи подсъдността на делата се определя по правилата на специалната норма по чл. 37 НПК и разследването по тях задължително трябва да се извършва от следовател съгласно чл. 194, ал. 1, т. 3 НПК. Подсъдността не се променя и в случаите, когато деянието е останало недовършено на територията на страната.

5. Принципите на справедливия процес позволяват правата на обвиняемия да бъдат разумно ограничавани за сметка на правата на пострадалите, включително и чрез мярка за защита на свидетел. Това е допустимо само при стриктен съдебен контрол на основанията за анонимност на свидетелите, пострадали от престъплението, както и на предоставените на защитата компенсиращи процедури, с които да има възможност ефективно да оспори достоверността на дадените показания от свидетелите с тайна самоличност.

чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 НК

чл. 159б, ал. 1 НК

чл. 20, ал. 2 НК

Съгласието на пострадалата да извършва развратни действия за подсъдимия не изключва наказателната му отговорност и съставомерността на деянието.

Деецът укрил пострадалата, като я подслонил в квартирата, в която съжителствал с други лица, без да ѝ осигури възможност да комуникира с близките си, целейки да осъществи постоянен контрол над поведението ѝ и да предотврати възможността тя да ги уведоми за своето местонахождение.

За съставомерността на деянието е необходимо деецът да е въздействал върху волята на жертвата по такъв начин, че тя да вземе решение да го следва за постигане на някоя от съставомерните цели. Достатъчно е да се установи, че тя е влязла пряко или косвено в комуникация с дееца, че тази комуникация е желана от него със съставомерната цел и върху волята ѝ е оказано психическо въздействие, довело до това тя да вземе решение да бъде използвана за развратни действия.

Проституцията представлява извършване на развратни действия с другиго срещу получаване на облага. Тя няма еднократен характер, а е дейност на системно извършване или най-малкото е повтарящо се действие за продължителен или определен период от време.

При склоняването към проституция се извършват действия по мотивиране на дадено лице към проституция, изразяващи се в психическо въздействие върху пострадалото лице, с цел то да бъде убедено да приеме определено поведение – да проституира. Когато едно лице склонява друго към проституция с формирани в съзнанието си представи за получаване на облага от развратните действия, то действа с користна цел. Тя се извлича също и от облагата, която подсъдимите реално са получавали от извършваните от пострадалите развратни действия. Тъй като реалното обогатяване не е изискване за съставомерността на деянието по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, съдът го отчете като отегчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.

Прекият умисъл на подсъдимите се извлича не само от обстоятелството, че са въздействали върху психиката на пострадалите, за да ги мотивират да проституират, а и от обстоятелството, че са създали предпоставки за тяхното проституиране – предоставили са квартира, транспортирали са пострадалите до местата, на които да предлагат сексуални услуги срещу заплащане, охранявали са ги, докато осъществяват тази дейност.

За осъществяване на престъплението по чл. 155, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не се изисква упражняване на принуда. Без значение са използваните за склоняването начини, които могат да бъдат убеждаване, обещаване на облаги, заплахи и т.н. Без значение е обстоятелството, че пострадалите и преди това са извършвали развратни действия, които в случая подсъдимите са ги склонявали да продължат.

В случая по отношение на свидетелките е оказвано сексуално, психично и физическо насилие, свързано с обиди, унижения, тормоз и отричане на емоционалните им потребности,  което емоционалният насилник е използвал, за да ги накаже при опитите им да му се противопоставят и само по себе си е оказало негативно влияние върху психическото, физическо и моралното им функциониране. Подсъдимите са се опитвали да всеят у проституиращите за тях момичета страх относно последиците при противопоставяне и неизпълнение на указанията им и изключителна зависимост, при която била ограничена свободата на момичетата лично и независимо да вземат решения за начина, по който да живеят. Опитите за противопоставяне веднага били посрещани с физическо насилие пред очите на останалите с превантивна цел. Пострадалите не разполагали със собствени средства и възможност да се придвижват и общуват свободно. Подсъдимите до такава степен са се разпореждали с живота им, че единият от тях дори продал свидетелката Н. като ненужна вещ, като стока. Целта на подсъдимите била да обезпечат определено поведение на пострадалите за реализиране на печалби.

Когато съучастниците поотделно или заедно набират, транспортират, укриват или приемат едно и също лице или група от хора при общ пряк умисъл и със съзнание за специфичната цел за съответната им експлоатация, всички те ще отговарят във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Прекият умисъл се извлича от съвместните действия на двамата подсъдими, които представляват обективен израз на оформените в съзнанието им представи за общественоопасния характер на общата им дейност и нейните последици и за еднопосочното им желание тези последици да се проявят в действителността.

Непосочването на конкретна дата на инкриминираното деяние в обвинителния акт не представлява съществено процесуално нарушение, ако е посочен период, в който то е извършено.

Чл. 159а НК

Чл. 159б НК

Чл. 159г НК

Чл. 321 НК

Чл. 348 НПК

чл. 159а, ал. 2 НК

чл. 159б, ал. 2 НК

чл. 253 НК (изпиране на пари от трафик на хора)

чл. 348 НПК

За да е налице изпиране на пари, е необходимо да се установи, че между предикатната дейност и имуществения предмет на изпирането на пари е налице връзка, установена по категоричен начин. Става дума за доходи, генерирани от инкриминираното първично престъпление, а не за такива от друга незаконна дейност. Тази връзка принципно може да се основе и на базата на обоснованото заключение, че няма друг възможен законен източник на имущество.

Причинността между предикатната дейност по трафик на хора и имуществения предмет на изпирането на пари следва да бъде установена по категоричен начин. Простото установяване на големи суми пари у дееца, за чийто произход няма данни, не е достатъчно за извод, че те са придобити незаконно. При изследване на причинната връзка основен е въпросът за съотношението между размера на придобитото и на изпираното имущество. Причинността във всички случаи се простира до размера на имуществото, генерирано с предикатната дейност. Това означава, че при всички случаи прокуратурата следва да посочи в обвинителния акт генерираното от първичното престъпление имущество.

Изпирането на пари е форма на последваща престъпна дейност, свързана с вече осъществено престъпление, от което или по повод на което е получена определена икономическа изгода. Тази икономическа изгода е необходимо да е ясно индивидуализирана, за да е възможна преценката дали незаконно придобитото от предикатната престъпна дейност е това имущество, което е предмет на вторичното престъпление пране на пари.

Деецът съзнава или предполага, че предмет на неговото престъпление е получената икономическа изгода от предикатното престъпление. 

Чл. 159а НК

Чл. 159б НК

Чл. 159г НК

Чл. 321 НК

Разпоредбата на чл. 93, т. 20 изисква групата да се състои от три или повече лица (т.е. налице е количествен критерии), всяко от тях да действа със съзнанието, че участва в единно формирование от най-малко три лица и спомага за постигане на целите ѝ. Лицата не са събрани случайно, инцидентно за непосредствено извършване на едно конкретно престъпление, а за трайна, продължителна във времето връзка. Достатъчно е всеки участник да съзнава, че осъществява престъпната дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия съгласува своите действия.

Естеството на основните състави на чл. 321, ал. 1 и ал. 2 НК налага извода, че съставомерно обстоятелство е постигането на съгласие между участниците в групата да бъде осъществена „вторична” престъпна дейност, обективирана в поне две престъпления, като няма изискване те да бъдат изцяло индивидуализирани, да е започнала подготовката по извършването им или да бъдат осъществени.

Запазването на обществените отношения, свързани с гарантирането на законовия ред, е непосредствен обект на чл. 321 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал.1 от НК се осъществява с дейност, изразяваща се в даване на нареждания на един или повече членове на групата, като им се възлагат конкретни или общи цели за изпълнение. В обхвата на това изпълнително деяние може да бъде включено и даването на указания във връзка с вече формулирани цели. Субектът на престъплението – ръководителят на групата, задължително членува в нея. Изпълнителното деяние по чл.321, ал.1 НК се приема за довършено с достигането на нарежданията или указанията до един или повече от членовете на групата.

Първото квалифициращо обстоятелство се отнася до наличието на „користна цел” – ръководителя на сдружението да е действал с цел да набави за себе си и за останалите участници имотна облага.

чл. 159а, ал. 2, т. 1 НК (особено уязвими жертви)

Поначало е възможно да се определят различни по строгост наказания за престъпления от един и същи вид, тъй като индивидуализацията на наказателната отговорност се прави за всяко престъпление поотделно при съобразяване на особеностите на конкретния случай.

Висящо наказателно производство не може да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство поради съществуването на презумпцията за невиновност по конкретното дело.

Качеството на жертвите като деца, лишени от родителски грижи и настанени за отглеждане в социално заведение, не се поглъща от квалификацията по чл. 159а, ал. 2, т. 1 НК. То сочи на тяхната по-висока уязвимост и по-висока степен на обществена опасност на деянието, което е релевантно при индивидуализацията на наказателната отговорност.

чл. 155, ал. 1 НК

чл. 159а, ал. 2 НК

Тълкуването на понятието ,,набиране" като изпълнително деяние на престъплението трафик на хора утвърждава разбирането в съдебната практика за съдържанието му като търсене, намиране, събиране, вербуване, уговаряне, склоняване на лице или лица да бъдат въвлечени в една или повече от формите на използване, в случая за развратни действия, безспорно, част от които е и проституцията.

Когато набирането на жертвата на трафик е извършено със склоняване към проституция чрез убеждаване, за да се мотивира тя да следва дееца, съставът на чл. 155, ал. 1 пр. 1-во, вкл. квалифицираният състав на ал. 3, се поглъща от квалифицирания трафик на хора по чл. 159а, ал. 2 от НК.

чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 3 НПК

чл. 159в, вр. с

чл. 159а, ал. 3 НК

чл. 182а, ал. 1 и ал. 3 от НК

Между престъпните състави на чл. 182а, ал. 1 и ал. 3 НК във формата „набиране“ и чл. 159а, ал. 3 НК на пръв поглед е налице известно сходство, тъй като и двете деяния са на формално извършване. При трафика, осъществен чрез набиране, подсъдимите са положили активни действия за търсене на бъдещи родилки и тяхното склоняване да изоставят новороденото непосредствено след раждането му, водени от характерната експлоатационна цел продажба на предстоящото да се роди дете.

При посредничеството по чл. 182а ал. 3 от НК е налице вече предварително формирана воля в съзнанието на някой от родителите, а не само у майката, да изостави свое дете или на жена, приела да износи в утробата си дете, да го предадат за осиновяване, т. е решението за предоставяне на детето е вече взето и е формирано преди появата на дееца - посредник.

чл. 26, ал. 1 НК

чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК

чл. 159б, ал. 2 НК

чл. 52 ЗЗД

Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото инкриминираното деяние (това по чл. 159б НК, свързано с основанието на приетия за съвместно разглеждане граждански иск) нарушава и законовото предписание да не се вреди другиму. Установеният от съда по същество обем на понесените болки и страдания от гражданската ищца има своята доказателствена основа не само в нейните показания, но и в показанията на други свидетели.

Възмездяването на болките и страданията, понесени от гражданската ищца, се ръководи от юридическите принципи и критерии в нормите на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице.

чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, т. 6, пр. 1 НК

чл. 321, ал. 6 НК

Набирането на хора като форма на изпълнителното деяние се осъществява чрез активни действия на дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за привеждането им в положение, създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация, но освен това, е налице и когато активна страна е жертвата от престъплението, а не - деецът.

чл. 152, ал. 1, т. 2 НК

чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 4 НК

чл. 159б, ал. 2 НК

чл. 453 НПК

чл. 454 НПК

След като се приеме за изпълнение чуждестранната присъда, изпълнението се подчинява единствено и само на действащите в България правила.

чл. 159б НК

Осъденият е извършил транспортиране, тъй като многократно е превозвал пострадалата от едно населено място до наетия апартамент в друго населено място, където са се извършвали развратните действия.

Съгласието или съдействието на жертвата не изключват отговорността на дееца при осъществяване на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението "трафик на хора", поради което и доводът за несъставомерност на това престъпление на посоченото основание, не може да бъде споделен.

Обстоятелството, че лицата са обвинени да са извършили престъплението в съучастие като съизвършители, не обосновава a priori противоречивост на интересите им. Противоречиви интереси са налице не само при наличие на признание за съвместната дейност от единия обвиняем и оспорване съществуването на такава от другия, а и когато от обясненията им се установява различно участие в общата престъпна деятелност, имащо значение за вината им и за размера на наказанието. На досъдебното производство двамата осъдени не са давали обяснения, за да може да се говори за противоречиви интереси между тях. Хипотетичната, но останала нереализирана възможност от възникване на противоречиви интереси не поражда задължения за разследващите органи по чл. 92 от НПК.

Не е допустима подмяната на първични доказателства с производни, но няма да бъдат използвани в три случая: 1. когато се явяват средство за разкриване на първични доказателства; 2. когато служат за проверка на първични доказателства и 3. когато заменят първичните доказателства, ако последните са недостъпни.

чл. 159б, ал. 2 НК

чл. 155 НК

чл. 143 НК

чл. 152 НК

Престъплението по чл. 159б, ал. 2 от НК е двуактно и е довършено с преминаването на държавната граница от жертвата. То не може да погълне впоследствие извършено от дееца престъпление по чл. 155, ал. 3 от НК.

Престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК не поглъща престъплението по чл. 155, ал. 3 от НК. Последното не е насочено към накърняване на свободната воля на пострадалия, а е налице само убеждаване на едно лице да започне да проституира. Престъплението по чл. 155, ал. 3 от НК е формално и за довършеността му не е необходимо убеждаваното лице да предприеме действия да започне да проституира. За разлика от него, принудата по чл. 143, ал. 1 от НК съдържа други форми на изпълнително деяние, различни от доброволното убеждаване, а именно употребата на сила, заплаха или злоупотреба с власт, в резултат на което лицето, върху което се оказва принудата, извършва действия или бездействия противни на волята си.

Съдът правилно е приел, че през един и същи времеви период подсъдимият е осъществил в съвкупност престъпните състави и по чл. 152, ал. 2, т. 4 във вр. ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 155, ал. 3, във вр. ал. 1, т. 2 от НК. При престъпното съвкупление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК способи за сломяване на съпротивата на жертвата са употребата на сила или заплашване, докато принудата по смисъла на чл. 143 НК има други изпълващи я фактически елементи-употребата на сила, заплаха или злоупотреба с власт, функционално обвързани с въздействие върху поведението на жертвата, която извършва или пропуска да извърши действия противно на волята ѝ. При чл. 155, ал. 3 НК деецът склонява с користна цел друго лице към проституция, докато при изнасилването по чл. 152, ал. 2, т. 4, във вр. ал. 1, т. 2 НК за постигането на специалната цел въвличане на пострадалия в последващи развратни действия или проституция деецът извършва съвкупление с лице от женски пол, като го принуждава към това със сила или заплашване.

чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 6 НК

чл. 159б НК

Престъплението по чл. 159б НК има предвид превеждане на пострадалото лице или лица през българската държавна граница.

Самото превозване на пострадалата от Испания до Германия представлява транспортиране.

чл. 20, ал. 2 НК

чл. 159а, ал. 2, т. 6 НК

чл. 159б, ал. 2 НК

чл. 159г НК

При престъплението "трафик на хора" деянието е съставомерно независимо от съгласието на жертвата.

Съгласието на жертвата се отчита при индивидуализацията на наказателната отговорност.

чл. 159а, ал. 2, т. 6 от НК

Подсъдимата се свързала със свидетелките чрез публикуване на обява за работа като масажистки и едва при личните си срещи си с тях им съобщила действителния характер на работата, за която е подала обявлението - сексуални услуги срещу заплащане, които да извършват съвместно в наетото от нея жилище, като ѝ заплащат половината от полученото възнаграждение.

Набирането не изключва жертвите на престъплението да са активна страна за извършване на развратните действия, като доброволното им участие в тях не декриминализира поведението на извършителя. Привличането им може да е извършено и чрез легални средства, включително чрез обяви за работа, използване на посредници и друг неограничен кръг от дейности. В съдържателен план това изпълнително деяние представлява активно поведение на дееца, изразяващо се в психическо въздействие върху волята на определено лице или лица с цел тяхното мотивиране да участват за постигането на целите на престъплението. Съгласието на жертвата за поставянето ѝ в положение, което ще създаде предпоставки за нейната бъдеща експлоатация, няма правна стойност за отговорността на дееца.

За съставомерността по основния състав не се изисква използване на средствата, посочени в ал. 2 на чл. 159а от НК. Достатъчно е да се установи, че деецът е уговорил жертвата да го следва за постигане на една от съставомерните цели, в случая  използването им за развратни действия. Квалификацията по чл. 159а, ал. 2 от НК е приложима само когато съответната форма на изпълнително деяние по чл. 159а, ал. 1 от НК е осъществена и при обстоятелствата, предвидени в ал. 2. Първо се изследва налице ли е престъпление по основния състав, а след това да се преценяват по-тежко квалифициращите обстоятелства, чиято липса не води до извод за несъставомерност на деянието.

Оплакването в протеста за неправилно приложение на материалния закон по отношение на изпълнителното деяние "приема" е основателно. Въззивният съд е оценил като несъставомерни действията на подсъдимата по предоставяне на жилището, което е ползвала като наемател, за извършване на развратни действия срещу заплащане от набраните от нея лица. Не е съобразено легалното тълкуване от Тълкувателно решение № 2/2009, съгласно което поведението на жертвата за въвличането ѝ в трафик на хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на дееца и при тази форма на изпълнително деяние. Както и че това се отнася и до случаите, когато трафикираното лице самó е поискало да се присъедини към дейността.

чл. 159г НК,

чл. 182а, ал. 1 НК

За разлика от ,,набирането, ,,намирането" е резултатна дейност, която има за последица появата на жертвата на трафика в действителността. Престъпното посегателството, изразило се в набиране, е на просто извършване и трафикът е довършен с факта на осъществяването му.

За да е налице набиране, не е необходимо настойчиво или продължително въздействие, или многократно убеждаване на жертвата. Законът не поставя такива изисквания. В конкретния случай на фона на затрудненото семейно, материално и финансово положение на бременните жени инкриминираното въздействие върху волята им не предполага то да е осъществено с особен интензитет, за да се постигне мотивирането им.

Подсъдимата е осъществила и приемане с осигуряване на подслон на жертвите в дома си и други действия - обезпечаването на медицинските и др. нужди на жертвите до предоставянето им за целта.

Доводът, че подсъдимата не е осъществила формите на изпълнителното деяние набиране и приемане, тъй като двете свидетелки сами са взели решение да не полагат грижи за децата си след раждането им, не може да бъде споделен. Действията на подсъдимата са насочени към промяна на решението на свидетелките да оставят децата си в социална институция. В резултат на въздействието, упражнено от подсъдимата върху волята им, те биват убедени да участват за постигането на целта, предвидена в закона - продажба на детето след неговото раждане. В съзнанието на пострадалите бременни жени са формирани представи за извличане на бъдещи облаги от собственото им трафикиране и това ги мотивира да изразят съгласие да следват дееца.

Законът не третира експлоатацията като престъпен резултат, а като престъпна цел. За отговорността за трафик на хора е без значение дали целта е реализирана или не, стига тя да е обективирана при фактическото извършване на деянието, независимо дали преследваната от дееца цел е за него или за трето лице.

Квалифициращият съставомерен елемент, при който е ангажирана отговорността на подсъдимата, не може да се явява и признак, определящ индивидуалната тежест на конкретното деяние.

Чл. 159а НК

Чл. 159б НК

Чл. 280 НК

Показанията на пострадалата не са единственото обвинително доказателство по делото, а фактът, че въззивният съд е предпочел да кредитира показанията ѝ от първоинстанционното производство, не е нарушение на процесуалните правила, след като съдът е изложил подробни съображения за това кои показания намира за достоверни и по какви съображения.

С изтичането на време показанията на пострадало от трафик на хора лице могат да претърпят промяна в насока нежелание за свидетелстване или прикриване на някои обстоятелства, дори и отричане от предходни показания. За това може да има различни причини, като например възможност трафикиралите го лица да продължат да го контролират и да го принуждават да оттегли и промени показанията си. Семейството му също може да бъде обект на такова въздействие. Възможно е пострадалата вече да желае да започне нов начин на живот и да запази в тайна факта, че е бил жертва на трафик, особено когато има дете и в населеното място не се знае с подробности случилото се с нея в чужбина. Тези обстоятелства, както и страхът от формирането на обществено мнение за личността ѝ, могат да доведат до промяна на нейните показания в насока към стремеж да "оневини" извършителите.

Деянието е било осъществено от осъдените в съучастие чрез различни форми на изпълнителното деяние и при различни квалифициращи го обстоятелства

Незнанието на вида работа, която свидетелката ще упражнява в чужбина, не може да се тълкува като съгласие за вършене на каквато и да работа, включително и на развратни действия. Положението не би се променило и ако жертвата знае действителната цел на пътуването си и е съгласна с нея, тъй като съгласието ѝ е правноирелевантно.

Формата на изпълнителното деяние "укриване" се е изразила в организиране на няколкодневното пребиваване на жертвата в хижа извън града и впоследствие в дома на свидетел, като при всички случаи тя е нямала възможност да се движи сама. Изолирането ѝ от обичайната ѝ среда и затрудняването на връзките ѝ с близките ѝ обективно е целяло и е постигнало скриването ѝ от нейните роднини и близки. Тези действия са попречили на съпруга ѝ да я открие, тъй като са създали у него впечатлението, че тя вече не се намира в града.

 Формата "приемане" се е изразила в поемане на сидетелката при пристигането ѝ в Холандия с цел използването ѝ за развратни действия, включително намиране на подслон, осигуряване на храна и дрехи, които да облича, за да проституира, съпровождане при всяко нейно излизане и охрана по време на пребиваването ѝ в заведение с цел намиране на клиенти.

За осъществяване на "превеждане през границата на страната" като елемент от изпълнителното деяние на трафика на хора не е необходимо деецът физически да е преминал границата заедно с жертвата. Достатъчно е да е създал организация и предпоставки, чрез които това преминаване на жертвата да стане възможно - било сама или придружавана от друго лице, което може и да не съзнава целта, с която жертвата пътува с него. Координацията на две и повече лица, които са разпределили помежду си ролите по набиране, укриване, транспортиране, приемане на едно лице с цел развратни действия и превеждането на това лице през границата, без никой от тях реално да го съпровожда, прави възможно осъществяването на този престъпен състав.

Изпълнителното деяние в частта "преведе през границата на страната" в нормата на чл. 159б, ал. 1 от НК не се покрива със същото изпълнително деяние по чл. 280, ал. 1 от НК. За последното е необходимо да е извършено без разрешение на компетентните органи или макар и с разрешение, но не на определените за това места. Превеждането на лице по чл. 159б, ал. 1 от НК може и да е напълно легално. Целта на превеждането по чл. 280, ал. 1 от НК е да се избегне установения ред за легално преминаване на границата на страната, докато целта по чл. 159б, ал.1 от НК е трафикираното лице да напусне страната, за да бъде експлоатирано извън нея с целта по чл. 159а, ал. 1 от НК. Затова, ако жертвата е преведена през границата по някой от начините, визирани в нормата на чл. 280, ал. 1 от НК, тогава би била налице съвкупност между двете престъпления.